Едни избори минаха, втори избори минаха, а третите са сигурни –

Едни избори минаха, втори избори минаха, а третите са сигурни – за президент. Чудно е ще смогне ли обществото с толкоз доста политическа нервност! Но от неизбежностите не може да се избяга, по тази причина още през тази наситена парламентарна седмица заваляха обилни коментари за надпреварата за „ Дондуков “ 2. Както си му е редът, тематиката е ще повтори ли Румен Радев мандата. Евродепутатът (бивш чиновник на президентството) Иво Христов сподели, че преизбирането е основно за държавното здраве („ Дарик “). Политологът Димитър Ганев рече („ 24 часа “), че Радев няма интерес от успоредни президентски и парламентарен избор. Колегата му Калоян Методиев (БНТ), с чийто глас приказва Корнелия Нинова, пък провидя пъклени сюжети на президентско задкулисие. Всички са уверени, и в това няма спор, че настоящите парламентарни драми ще рефлектират върху президентския избор.

Засега Радев не трябва да има особени мотиви за терзание. Рейтингът му е голям, за пет години се открои като персона, врагът ГЕРБ е ранен, нарежда се като

 

водач на трансформациите

 

В тежките времена след 4 април направи държавно управление, което от ден на ден хора желаят да видят като постоянно. Носи се на крилете на американската поддръжка, не се е чуло и руснаците да имат нещо срещу него. За разлика от Плевнелиев, Първанов и другите прародители, през мандата той усилваше благосклонности и публично въздействие – единствено изолираната ГЕРБ и водачът на стопяващата се БСП мърморят наобратно, като Нинова мърмори под сурдинка. С една дума, Радев се оказа „ скрита лимонка “. Подценяван първоначално като боен и дилетант в политиката,

 

той се оказа доста сполучлив политически състезател –

 

до степен, че в случай че загуби изборите, това в действителност ще се схване като случайност и удар върху „ оздравителната смяна “ в България.

Рисковете пред него на този стадий наподобяват условни. Както постоянно значимо е държанието на Движение за права и свободи. Засега наподобява, че Движението желае да се пристрои към смяната и няма да пречи. Друг риск е избор 2 в 1  - голямата социална отмалялост ще направи обстановката по-малко предсказуема. Освен това при 2 в 1 конкуренцията ще се усили, защото някои от обединенията ще повдигнат кандидат-президенти, с цел да теглят те напред парламентарните листи – другояче не биха го създали. Няколко кандидата „ на митинга “ биха подкопали силата на „ огромната фигура на митинга “. Радев би трябвало да внимава особено и с „ ИТН “ (ИТН). Подкрепата на водещата политическа мощ е значима в имиджов и механически проект, само че Има Такъв Народ, видно е, са непредсказуеми.

Така или другояче би трябвало да се случи някакъв голям политически прелом в идващите 3 месеца,  за да не бъде избран отново Радев. Но това не значи, че президентските избори са лишени от особена конспирация. Напротив, носят залог с историческа за цялата ни политика стойност – ще поддържа ли „ Демократична България “ (ДБ) сегашния държавен глава.

Румен Радев бе вкаран от Българска социалистическа партия в политиката, социалистката Илияна Йотова му е вице. Доскоро фолклорът го легендираше като

 

лява креатура с всичките й атрибути –

 

фиктивен от Решетников, проводник на съветското задкулисие, „ фуражка “, т.е. не доста образован боен, чисто физически бе сравняван с Живков... Само че през последната година и половина тъкмо Радев защити всички репери на демократичната България в многочислените й измерения. Радев стана не просто бранител, само че и таран на атлантизма,  на войната против Борисов, Пеевски, и Гешев, за изборна промяна, отбрани екологията... Редови деятели на Демократична България го харесват, даже тъмносиният Атанас Атанасов рече, че през последната една година няма забележки към него (януари 2021 г – нечувани по отношение на „ проводник на Кремъл “ думи). Ако Демократична България го поддържа, това в действителност ще е исторически факт с големи последици -  за първи път „ достоверната десница “ ще се съюзи с лявото, това

 

съществено ще промени лявото и дясното у нас

 

Демократична България към този момент няма да е дясна в досегашния смисъл. 30-годишни фронтове се затварят, отварят се благоприятни условия за всевъзможни съюзи отсега нататък. Профилът на класическия български симпатизант се трансформира – десният няма да се самодефинира посредством отрицанието на левия, левият никне надясно. Всичко това ще е за сметка и на маргинализиращата се Българска социалистическа партия. Следва да се направи уточнението, че „ обичайна десница “ през 2014 година се обвърза с АБВ на Първанов. Но АБВ бе дребна партия. Нищо оттогава не може да се съпостави със в този момент, в случай че Демократична България застане зад Радев в апогея му - на фона и на общи турбуленции, изменящи разстановката след десетилетната доминация на ГЕРБ.

Дали Демократична България ще предприеме този ход, е загадка. Зависи от ред неразбираеми все още фактори. Но прелъщение ще има. Така или другояче взаимоотношенията й с Радев са положителни. Демократична България харесва най-важните служебни министри, работи прелестно с президентския тим –

 

Атанасов подвигна топката на Рашков за подслушванията,

 

деятелите на „ Зелено придвижване “ Зарица Динкова и Александър Дунчев станаха при служебната власт зам.-министър и началник на Агенцията по горите. Във групировката сигурно ще има огромни диспути по какъв начин тъкмо да постъпи. Вярно решение няма. Подкрепа за Радев ще значи отвод от обичайните за България десни полезности. Липса на поддръжка – кол в колелото на смяната в основен миг (ще си елементарни ли Демократична България, а и другите протестни обединения, в случай че дублират Радев с протестни претенденти и вторият мандат отиде в човек на ГЕРБ?). И в двата случая ще има разочаровани симпатизанти.

А компликации ще сътвори и ГЕРБ. По всички проличава, че партията ще издигне мощно десен човек, даже се търси емблема (говори се за Петър Стоянов). Така

 

ГЕРБ дърпа килимчето под Демократична България

 

Всичко това е стратегическа борба за българското дясно. То носи имидж у нас, то е мотор на измененията. Затова президентският избор с изключение на с името на президента носи залог и за политическата ни система изобщо.

Сега в близка вероятност задачите на Радев са ясни. Добре за него е да има постоянна власт, която си носи отговорностите. Самият той ще гледа да не прави внезапни придвижвания, в това число по отношение на Нинова – разпри не са му нужни. Ако влезе във втори мандат, при неразбираеми болшинства и нестабилна изпълнителна власт ролята му на властови център ще нарасне още повече.